Георги Бонев

Видях я аз, гласа свещен й чух
в полите на величествена Рила.
Духовна крепост, в робство съхранила
народността на българския дух.

Тук в яките стени се е разбила
вълната на исляма с грохот глух.
Тук тлял е огънят на Аспарух -
живецът на прабългарската сила.

Подобно ехо от далечен гръм
говореха сподавено стените…
Приклекнах с почит и във знак, че съм

разбрал свещения завет на дните,
целунах каменния калдъръм,
по който са вървяли праотците.