Петър Ванчев

Когато няма да те има,
какво след тебе ще остане?
Дали ще помнят твойто име
невръстните ти внуци-малчугани?
Дали и котките, които
ти храниш толкова години
по котешки ще се запитат:
„Къде Човекът ни замина?”
Дали поетите по-млади
ще помнят някой стих от тебе?
И този стих ще е награда,
че бил си някому потребен.
Дали светът ще оцелее
с Душа или съвсем бездушен?
Пред всичко туй сега немееш,
достигнал кривата си круша?
А Кривото го Огънят… изправя.
От враг е Огънят стъкмен!
И ти превръщаш се в жарава
в света край теб изпепелен!