Дмитрий Рябуха

превод: Красимир Машев

ЧЕЛЕН УДАР

В колхоза „Слънчев простор”
построиха нов стопански двор.

- Само от греди!… -
възкликна волът… -
Обичам доброта и чар!
Тук и без да му се молят,
на дъба стволът
ще издържи
на всякакъв товар.

- Намерил да се радва на какво,
освен
на някакво дърво.
Ех, ти,
глупак зелен!
Като клечка ще го счупя с чело -
казал му Овен.

Веднага - бух!
Стволът не мърда
без глас.
Отново - тряс!
И в поза твърда
пак бумтеж
във безпорядък.
А стволът, прав и гладък,
стои си като свещ.
Овенът е вбесен
от болка и несрета.
Нов удар!
И не от стълба,
от челото на тоз овен
разлетяха се парчета.

ДРЕСЬОР НА ЗЛИНА

Веднъж мой съсед,
не заради мода,
взел кученце, наглед
овчарска порода.
То добро било:
умно
и послушно.
Но ето ти беда -
не познава зло.
А диво добродушно.
Играе със всеки.
И му дава лапа.
Но никога човек
не залая и ухапа.
Съседът ми обаче
за малко да заплаче:
- Това не е порода!
Куче - гола вода! -
Изобщо не е куче!
И той в ръката с брадва,
да е зло, понеже
то няма да се радва
ушите му щом отреже.
От болки кучето оклюма,
по-кротко от преди
и от всяка дума.
От инат на пън съседът ми вече
половината опашка
тогава му отсече.
Това не помогна.
В съседа ми от злоба
проговори филантроп -
и в късна доба
занесе той кутрето,
и като във гроб
затвори го в мазето.
И след месеци, комай,
пусна нещастното куче,
а то се нахвърли с лай
желаното сега той да го получи:
хапе го жестоко,
за ръка, за крак.
Той крещя високо
и се спаси със бяг…
Това Човек направи
от кучето, все пак!

КРИТИЧЕСКА ГРЕШКА

Един естетстващ критик
случайно на изложба в миг
пред картина на стената,
с поглед над очилата
и зад тях с критичен крясък
искал залата да оглуши:
- Вижте сами! -
крещял с очилат и зъл отблясък.
Какъв е този задник със уши?!
Гаменство,
да пази Бог!
Кой е допуснал бездарника убог?!
- Извинете, ало -
дръпнал критика скромен юначина.
Това тук е огледало.
А не е картина.

САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Стила си подобри от дни:
само кеш вземаше той,
но подкупите увеличи с култура -
вече взема и в брой,
и в натура.

МЕЧЕШКИ СЪН

Видял Мечок
във сън дълбок:
на снагата му юнашка,
че израства отведнъж
въртяща се
лисича опашка!
Скочил и се възмутил.
И всеки звяр би убил.
Заекът погубил
след това,
за подлизурство
пред Лъва.

ЗАЩИТАТА НА СОВАТА

Внезапно Совата видяла,
че слънцето огряло
цялата земя
с благотворна светлина
голяма.
Скрила под крило глава
и рекла след това:
- Слънце
няма!

Това е защитата
и вината
на всички, които
мразят
светлината.