Кольо Севов

КАПРИЗЕН СЕЗОН

На Драга

Като загадъчно море приемам тайнствената плът
и моля вятъра да не изгубя моя път:
да бъда птица и въздишка над игривите вълни
и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.

Каприза на сезоните се мъча днес да разбера -
далече от преструвките в житейската игра.
В прозрачното море пътувам нощем с моята душа
без чувството, че съм опитвал образа му да руша.

От гневното небе барабани внезапен дъжд:
разбирам крехката съдба на всеки мъж…
Но и на бога ще му кажа: сътворена е жената
за да я има като чудо в космоса на чудесата!

РАЗСТРЕЛЯНИТЕ ПЕСНИ

Потегли ли към мене този свят с конете на Зората -
аз чувам песен да люлее върховете на гората;

пристъпвам плахо, както на сърната утринната сянка -
а в моите уши звъни камбанката на всяка гранка;

задъхват се гърдите ми от недоизречените думи -
пищи в усоето простреляната птица, плачат друми;

подобно облаче лети ударената песен във сърцето -
и свирят ветрове с излъсканите кости на поета…

..А в непрогледни нощи той я викаше със нежност -
едва разперила крила, примамваше я със надежда:

сънуваше орлови кръгове високо в небесата -
и като пеещ славей разпиляваше зърната на росата;

в паласките я носеше през заредена нощ с тревога -
докато дулото не го целуна с безпощаден огън…

Сега самотното му конче цвили в кратерите на Земята -
и се надбягва в черни зими с вятъра на Свободата.

А на Деня от стряхата се ронят думи баладични -
разстреляните песни търсят нас със погледи митични…