Велин Георгиев

ТРИКОЛЬОРЕН ТРИПТИХ

БЯЛО

Платно за бели ризи и за знаме
преди Биляна българката белила,
по ризата мъжа да си познае,
а челядта й да е във неделя
в премяна бяла. И за знаме педя
отрязала. По белия си белег
да може бяло видело да гледа.
Тринайсет века вече платно бели.

ЗЕЛЕНО

Зелен бръшлян на българката в двора.
Домът гори в зелените му пламъци.
Зелен бръшлян се вие. И нагоре
е изпълзял по пръта и на знамето.
На бяла риза - стръкче от бръшляна.
Не е то обичай, не е и мода.
Тъй българката още преди Яна
откри хармонията на природата.

ЧЕРВЕНО

Не рози, а жарава пламенее.
Танцува нестинарката по нея.
И се извива, огнена се мята.
И в пламък се превръща тя самата.
Червеното - под бяло и зелено.
Един до друг три неделими цвята.
А българинът, паднал на колени,
без думи се кълне във нещо свято.

1981

——————————

ТАМ

Нищо странно няма, нищо странно,
че не сме се срещнали по-рано.
Всъщност сме се срещали: във влака,
във трамвая и във самолета,
даже сме се блъскали със лакти,
хукнали по малката планета.
Но било е съдено изглежда
да се забележим в асансьора,
в който също има много хора
и не им е до човешка нежност.
Там - на асансьорната площадка
беше първата ни среща кратка.
Там ме завъртя една магия.
Нещо с мен се случи… Как да кажа…
Любовта ме грабна от етажа.
И го няма там Велин Георгиев.

1986