Александър Пушкин

превод: Николай Антонов

Във рудниците на Сибир
дерзайте с вяра и търпение -
трудът не ще се похаби,
ни мисълта ви възвишена.

Сестра в нещастие, в злини -
надеждата - ще ви посели,
ще трепнат бодрост и веселие,
ще дойдат чаканите дни;

другарство и любов при вас
ще спрат в затвора, в дните трудни,
тъй както в мрачния ви рудник
днес влиза волния ми глас.

тъмниците ще се срутят,
ще ви посрещне свободата
и вашите достойни братя
пак меча ви ще подадат.

——————————

в. „Литературен фронт”, бр. 40, 4 юни 1949 г.