ПУШКИН
В годините на смутове и на тревоги,
през тия наши замъглени дни, -
лицата ни са смръщени и строги
и мислите - отрудени и зли.
Човешкото тегло е много старо,
и бунта на човека - величав;
това е нашата последна вяра
и славим всеки благороден гняв.
Затуй и днес се спираме смирено
и Пушкина четем със порив нов
и със сърца отново озарени
от красота, и гордост, и любов.
Звъни, о, пролет на човещина лъчиста
и грей в стиха на ведрия поет, -
възпял разстреляните декабристи
и паднал сам - прострелян, клет!
Във твоя звън дочуваме, приижда
оная мощна истина в света,
поетът с мъдра реч що бе съзиждал
и в стройна песен ни я завеща.
1937 г.
