ПРОЛЕТНА ПЕСЕН
ПРОЛЕТНА ПЕСЕН
Ведър ден над белите полета
е размахал слънчеви крила.
Под целувката на пролетния ветър
цъфнаха в ливадите цветя.
Волно луд размирен кон препускам
в неизбродни ниви и гори -
свидно любе, бащин дом напускам,
че кръвта във жилите ми ври.
Аз живея беден, в недоимък,
под едно продънено небе;
пея за любов през тез години
и сърцето ми мечти гребе.
Разлюлях и хвърлих тежък камък
татък в непокорните села. . .
Ще отстъпиш, недоимък жалък! -
Нов живот размахва ни крила!
1939
ПАРТИЗАНСКИ КОПНЕЖИ
В Балкана задъхтя на пролет -
очакваната наша радост!
И птиците във труден полет
каляват ранната си младост.
Седим до дънерите стари
и слушаме ветрецът весел
как вее в китните върхари
и носи партизанска песен.
Тревата зеленее росна,
денят в росата се оглежда,
кокичета другари носят
и грей в очите ни надежда!
Обичаме живота ние -
живота с идващата пролет,
която щедро ще разкрие
пред нас просторите за полет…
Балкана, 1944
