НАД ЛЮЛКАТА
НАД ЛЮЛКАТА
Спи, дете, макар ръка сурова
бедността над тебе да простира;
- изморена аз съм пак готова
да ти пея: - нани-на, немирен!
Татко ти, едва ли ти го помниш,
- моя пламенен добър другар! -
вдигна знаме в бурята огромна
и не се е върнал до сега!
Костите му, може би, изгниха
в есенния губер на горите;
- черни врани, може би, изпиха
погледа му с добрина наситен…
Спи, мой палавнико, спи, не викай,
а расти, за утре, смел и бодър,
та в борбата трудна, но велика
застани на фронта - при народа!
ПРИ СВИЖДАНЕ
Страната е от бял терор заляна
фашистки пристъп съска и гнети,
последен пост, дете, последна смяна
в борбата с твърда вяра раснеш ти!
На фабриката прашна в становете
където, синко, с мъка се живей,
аз виждам твоя поглед, че ми свети
и ми нашепва тихичко: - Здравей!…
И веднага порастваш със верига,
пред погледа ми, мургав и напет,
а до слуха ми твоя глас достига:
„В борбата смело, винаги напред!…”
И във душата става тихо… тихо…
(пред буря сякаш гъста тишина!);
очите ми се в радост насълзиха,
че татко ти чрез теб живей сега!…
——————————
в. „Р. Л. Ф”, бр. 62, 14.10.1931 г.
