ИЗВОР НА СВЕТЛА РАДОСТ
Когато майка ни разказваше приказки, слънце изгряваше в бялата ни къщурка. Птички запяваха в кичестите липи. Милваше ни и приказката, и майчината усмивка. Тя ни радваше и ободряваше, тя ни утешаваше и просветяваше.
Макар и неука, майка ми говореше хубаво и сладко. Без мъка намираше образни и сочни изрази. Речта й бликаше със забавни поговорки, пословици и простонародни образи.
Тя грабваше сърцата ни с омайната сила на народната приказка и със сладкия звън на народната реч и ни отнасяше в оня приказен край, гдето златно слънце милва пъпчиците на пролетни цветя, гдето бели облачета се гонят по небето.
Моят малък Босилко слушаше със затаен дъх и зяпнали уста, когато майка му четеше за незнайния юнак, който яздел златогрив кон със звезда на челото. Сам ставаше юнак над юнаците.
Не искаше ли след четенето да вземе неприятното лекарство, майка му знаеше вече вълшебните думи, които отваряха сключената му уста: «Какъв незнаен юнак си ти, когато не смееш едно лекарство да изпиеш!».
Не щеше ли да спи, стигаше поканата: «Я да видим кой незнаен юнак ще си легне и ще поръча на жена си да го не буди три дни и три нощи?» - «Аз» - отговаряше синеокото юначе и намяташе като мантия нощницата си.
През слънчев есенен ден пионери от столично училище ме посетиха в къщи по случай седемдесетгодишнината от рождението ми. Русокосо девойче ми поднесе малка стомничка, изработена от майсторска грънчарска ръка. Стомничката беше напълнена с рилска вода.
- Другарю Ран Босилек - прозвуча звънкото гласче, - носим ви родна жива вода, носим ви нашата обич към хубавата книга, към българския писател. Нека тя подмладява сърцето ви, за да ни обичате, както до сега сте ни обичали и да пишете още дълги години радостни приказки и стихотворения за нас, младите читатели!
Поех стомничката. В тоя миг наистина сякаш жива вода обля сърцето ми. Радост изгря в душата ми. Русокосото девойче израсна пред очите ми.
Гледах го как чете с майчина обич хубави приказки, разкази и стихотворения на своите деца. И в паметта ми възкръснаха безброй срещи с млади читатели и с техните майки и бащи по градове и села.
От близко сещах как туптят техните чисти сърца, изпълнени с обич към родината, народа и Партията, с обич към книгата и родния писател.
Майката най-добре разбира и чувства как хубавата книга учи децата да бъдат смели, честни и упорити, да обичат труда и да изпитват пламенна обич към хората на труда по всички краища на земното кълбо.
През празничната седмица на детската книга ще се срещнат отблизко по цялата страна читатели и писатели. Българската майка заедно със своите деца ще посрещне и изпрати с радост и сърдечна благодарност родните писатели.
Пред нея още по-ярко ще се разкрие многоликата сила на хубавата детска книга. През тези светли празнични дни тая незаменима другарка и помощница на детето още по-звънко заговорва със сърцето, ума и умението на писателя.
Посочва ценното майсторство на художника, който разхубавява всяка нейна страница. Разкрива незаменимия труд на книгоиздателски работници, цинкографи, печатари и книжари. Издига пред очите на читателя светлия образ на учителя, пионерския ръководител и библиотекаря, които с любов откриват ценните й страници за възторжените детски очи.
През седмицата на детската книга нашето ново щастливо дете изразява чистосърдечно и непринудено своята радост от чаканите срещи с творците на българското слово и своята топла обич към хубавата книга.
Тая обич е най-свидният дар за детския писател. Тя кара детето да протяга жадуваща ръка към вълнуващите творби, които окрилят детските мечти и подготвят упорити борци за мир, за правда и щастие.
Тая протегната ръка поема българският писател. Поема я с истинска радост, защото вярва, че такива чисти ръце, които държат с обич книгата, ще бъдат достойни строители на щастливия живот в нашата слънчева родина.
Нека горещата обич към хубавата детска книга грее ярко и в сърцето на българската майка. Защото тая обич е животворно слънце, под което ще цъфти нашата родна детска книжнина, за да бъде винаги извор на светла радост на чистите сърца.
1958 г.
