интервю на Галя Карааргирова

… „Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците с един по-малко, щурците - повече с един!”
Иван Николов

В живота ни има личности, които прокарват дълбоки бразди, по които да се движат идващите след тях. И не само да се движат, а и да се учат от техния опит - човешки и творчески. Една такава ярка личност беше поетът Иван Николов.

През краткия си 54 годишен живот той ни показа какво значи къртовски да се трудиш, да обичаш истински родния си език и майсторски да си служиш с него.

Брилянтната му поезия - дълбоко лирична и философска, прекрасните му преводи на най-изтъкнатите руски поети, откровената му публицистика - всичко това е плод на едно огромно творчество, което поетът ни завеща. И ние, неговите почитатели, следваме поетичните му завети, разучаваме ги, разсъждаваме по тях.

В много от творбите на поета има нескрита, пронизваща болка от фалшивите приятелства, от предателствата, от човешката ненаситност и алчност. В богатата му поетична палитра осезаемо се чувства стремежа към доброто, чистите пориви на една човешка душа към светлината и копнежа за полет към нея.

През тази година се навършват 10 години от създаването на Поетичен съюз „Иван Николов”, чиято основна цел беше да популяризира богатото творчество на поета, неговата огромна заслуга да увековечи своето неспокойно време в ритъм и размисли.

Това беше и поводът да помоля родната му сестра Тодорка Николова да поговорим за нейния любим „батко”, както с нежност го нарича тя.

- Тодорке, ти от малка си се възхищавала на брат си и си се гордяла с него. Предполагам е бил за теб пример за подражание. Сигурно и това те е тласнало към попрището на журналист, публицист и поет. Какво беше брат ти за теб?

- Най-напред, както ти каза, за мен той беше наистина батко. По-големият, седем години е разликата ни, знаещия, можещият, този, който ми носеше едни такива мънички книжки от града и ги четяхме заедно. Още ги пазя тези книжки на „Стършел”, за мен те са като светиня. Защото бяха първото ми запознаване с един непознат свят - света на книгите.

И бях най-щастливото дете, когато от една подвижна книжарница, с продадените три яйца, си купих книгата „Воля”. Освен това, брат ми винаги за мен е бил онази опора от каквато всеки човек има нужда.

Винаги съм била под крилото му. И може би затова, докато беше жив, не посмях да покажа стиховете, които пишех. Чак след като той си отиде започнах да публикувам и издадох 5 стихосбирки…

- Изминаха цели 34 години, откак Иван напусна земния свят. Но въпреки ранната му тленна кончина, той и до днес живее в сърцата на хората, които го познаваха, в сърцата на своите почитатели. Ти направи всичко възможно, за да се поддържа жив онзи поетичен пламък, частица от неговото изстрадало сърце, който да продължи да свети за поколенията. Много ли усилия ти костваше това?

- Усилията да съхраня паметта на Иван Николов, да съхраня неговото творчество, не бяха само мои. А и какво ли можех да направя сама! Имах късмета към това да ме подтикнат една дузина творци, които дадоха идеята за „Есенни щурци” и се заеха с нейното реализиране.

Днес вече отбелязваме Десетия, юбилеен, поетичен конкурс с международно участие. През всичките тези години постигнахме невероятни успехи. Сдружихме се с Международната писателска гилдия. През всичките тези години на „Есенни щурци” ни гостуваха: Лада Баумгартен, президент на Международната писателска гилдия, нейният вицепрезидент Мойсей Борода, Виктор Мелник и Инна Ковальчук от Съюза на украинските писатели, проф. Василий Балашов от Татарстан, Валентина Бендерски и Виктория Левин от Съюза на израелските писатели, Олга Борисова и Олга Малцева-Арзиани от Руската федерация и т. н.

Съвместно с международната гилдия издадохме два двуезични алманаха, които бяха отпечатани в престижното издателство „Стелла” в Щутгарт.

Освен това реализирахме първи европейски проект: „Дружба на народите” - сборник с поезия и проза на четири езика - български, руски, турски и гръцки. В сборника участваха 67 автори от четирите страни. Съставители и редактори бяхме аз и Лада Баумгартен.

С нея издадохме и обща книга на два езика, която нарекохме „Изповед”. Всичко това е дело на един кръг хора от поетичния съюз „Иван Николов” с председатели Мариана Ангелова и Никола Герджиков.

Аз учредих лична награда „Ин мемориам”, която връчвам на датата на смъртта на Иван Николов. Тази награда породи нещо нечувано - великотърновската поетеса Ваня Ангелова, носителка на наградата, написа три тома стихотворения по цитати от поезията на Иван Николов.

Изданията, чието заглавие е „Поетични диалози. Сто стихотворения по Иван Николов и в негова памет” ще кандидатстват за Книгата на Гинес. Оказа се, че такъв аналог няма не само в България, а и в света. А самата Ваня Ангелова твърди, че този поетичен диалог е между нея, Иван Николов и Бог…

- Оказа се, че Иван Николов има неиздадена книга. Как я открихте?

- Откри я дъщеря му в неговите книжа. Завършена е няколко месеца преди смъртта му и върната с писмо от издателство „Народна младеж”, чийто текст гласи: „Другарю, Николов! Връщаме ви книгата „Непосята трева” поради проблеми в издателството. Изпратете ни я по-късно…”

Годината е 1990. Трудни времена… Сега издадохме тази книга и много творци я получиха като подарък по време на тазгодишните „Есенни щурци”.

- Иван Николов покори много върхове - в публицистиката, в сатирата, но сред цялата му творческа дейност, ярко се открояват два - на поетичното му и преводаческото му майсторство. За да може човек да твори поезия и да превежда от чужд език са нужни дълбоки познания, много труд и постоянство, правилна себепреценка. Какво е твоето мнение?

- Ще кажа само това, че когато Леда Милева и Валери Петров, вечна им памет, дойдоха да се поклонят на гроба на брат ми в Горски извор и двамата в един глас казаха: „Няма по-добър преводач на Есенин и Ахматова от Иван Николов”. Не случайно неговите преводи са намерили място в поредицата „Световна класика”.

- И нека завършим нашия разговор с цитат от едно прекрасно стихотворение на Иван „Любов и жалост”, отпечатано в последната му книга „Непосята трева”, в което той ясно и категорично, за пореден път изразява своето човешко верую.

- „През смут, недоумение и ярост
животът е все пак неизтребим…
И само две неща: любов и жалост
на цялото човечество дължим!
И тъй, между въздишките и химна,
от всичко, на което съм готов,
не ми отнемай тръпката взаимна:
любов и жалост, жалост и любов!”

- Благодаря ти за отделеното време и задушевния разговор!