Иван Карик

Дъждът зашиба яростно паветата
и с мокри длани зноя им изтри.
Прикриха се под стряхата момчетата
и веселата рокля се прикри.

Девойките чадърите разтвориха -
коприната от нежност заблестя.
Клюкарите-капчуци задърдориха.
Заплуваха из локвите цветя.

Врабчетата се гмурнаха под шапките
на струите с цвъртежи и шеги
и весели, окъпани от капките,
изписаха над къщите дъги.

Едно дете ръчичките протегнало,
в отсрещния прозорец се засмя -
и в миг небето, досега полегнало,
издигна се и кротко засия.