Власо Власов

В ДЕН ЗА ГРАДСКА ОТПУСКА

В кафенето на планинската хижа срещу 20 стотинки
музик-бокса пее песен за любовта.
Седя на една от масите. Пия кафе. Пуша.
Самотата ме кара да мисля за тебе,
да усещам колко много си ми потребна -
и не с формите си, и не даже с думите си,
а с ужасния страх, че може и да те няма.
Толкова си сраснала със същината ми,
че си станала част от мене.

Сигурно съм се променил, щом така силно разбирам -
още един човек ми е нужен, за да живея,
още един човек, но не само като присъствие,
а като вяра без отказ, като гибел без колебание.
Не е малко това, което искам,
но то е всичкото, което ми е потребно.

Нужна ми е сигурност, че даже когато съм слаб,
даже когато съм гол и нищожествен пред очите ти -
ще можеш да ме погледнеш така, че да позная:
има още някой, който чака нещо от мене,
който вярва, че дните му, вплетени в моите,
ще дочакат мига, в който лодката ни ще се покаже…

Това си мислех, когато слушах музик-бокса,
който срещу 20 стотинки пее песен за любовта.

1980

ДА СМЕ ГОТОВИ

Била си хубава. Откривам го по огънчетата в очите,
които ми говорят, че не си доволна от това,
което скрито времето е изтъкало покрай тях…

Не се отчайвай. Усмихни се. Виж - наоколо
цъфтят фиданките на пролетни момичета,
врабците пълнят въздуха с копнеж за продължение,
дърветата пламтят в най-нежната си белота…

Ако не можем да ги разберем и да се вместим
в безкрайния летеж на вятъра и на пръстта -
как ще приемем следващата тишина на часовете?

1984