НАШАТА ПРОФЕСИЯ

Николай Асеев

превод: Татяна Любенова

НАШАТА ПРОФЕСИЯ

Ако хората биха събрали и претеглили,
като огромни капки роса,
чистата полза от нашата професия
и в блюдо на кантара сложат чаша една,
а в другото блюдо - всички меднолики
статуи на графове, принцове, крале -
сякаш празна, щеше да се издигне чашата!
И оправдано щеше да е това изречение:
„Лица, с високо положение”;
и те наистина биха оценили тежестта
на нас, повелителите на светлите словеса!
Какво означава да останеш в историята?
Като тебешир е славата:
намокряш гъба и я изтриваш;
но няма да се изтрие от паметта
„Майска нощ” и „Страшното отмъщение”!
Тези, които с мечове и бичове се прославиха,
отидоха да се къпят в реката на забравата;
а този, който нашата мечта е овладял,
в паметта на света не е охладнял.
Кой в Испания - помните ли -
бе на престола в седемнайсти век?
Живеещият в тогавашните времена -
Сервантес, обичат и помнят децата.
И защо дечица с охота си спомняте
за рицаря храбър, за Дон Кихот?
Добър, справедлив и великодушен -
такъв приятел на вас ви е нужен!
Каква за поета е на времето мярката?
Да са правдиви строфите, силни и весели.
Хората помнят слепия Омир…
Такава е ползата от нашата професия!

——————————

ПЕСЕН ЗА ГАРСИЯ ЛОРКА

Защо ти, Испания,
гледаше в небето,
когато Гарсия Лорка
отвеждаха на разстрел?
Андалузия знаеше,
и Валенсия знаеше -
защо не стенеше,
на убийците под нозете,
земята?!
Защо ръце скръстихте
и стиснахте устни,
когато родната песен
на смърт водеха!?
Отвели го не до стената,
не на площада -
отвели го, измамниците,
към гората прасковена.
Вървял той гордо,
пътем късайки праскови,
и с размах ги захвърлял
в езера и блата;
под луната плодовете
във водата златеели
и на дъното не се спускали,
не искали да потънат там.
Късал сякаш той от небето
и захвърлял планети -
пред смъртта тъй постъпват
поетите.
Но езерата пресъхвали
и плодовете изсъхвали,
и се стопявали
от стъпките му следите.
А жандармите седели,
лимонада попийвали,
и словата на песента му
с охота припявали.

——————————

РЕШЕНИЕ

Със сигурност знам: да умреш не е страшно!
Паднал, замлъкнал, изстинал - така да е.
Да е осветен животът ти важно е
на добрите дела от сиянието.

Просто доживей до това спокойствие
да си доволен и от малкия дял,
така че умът и плътта, и костите ти
да са в хармония с твойта душа.

За да не те доведат умора и вялост
до последния праг на твоята съдба
и после след теб да не остане само
шепичка изкопана земя.

И това неотменимо решение,
което става все по-ясно и по-дълбоко,
аз оставям на хората като утешение.
На добрите хора - най-доброто!


НАША ПРОФЕСИЯ

Если бы люди собрали и взвесили
словно грамадные капли росы,
чистую пользу от нашей профессии,
и чашу одну повесив на весы,
а на другую бы - все меднорожие
статуи графов, князей, королей -
чудом бы чаша взвилась, как порожняя,
нашу бы - вниз потянуло, к земле!
И оправдалось бы выражение:
„лица высокого положение”;
и оценили бы подлинно вес
нас, повелителей светлых словес!
Что это значит - остаться в истории?
Слава как мел: губку смочишь - и стер ее;
но не сотрется из памяти прочь
„Страшная месть” и „Майская ночь”!
Те, кто бичом и мечам прославились,
в реку забвенья купаться отправились;
тот же, кто нашей мечтой овладел,
в памяти мира не охладел.
Кто бы в Испании - помните, что ли -
в веке семнадцатом на престоле?
Жившего в эти же сроки на свете
помнят и любят Сервантеса дети!
А почему же ребятам охота
помните про рыцаря, про Дон Кихота?
Добр, справедлив он и великодушен -
именно этот товарищ нам нужен!
Что для поэта времени мера?
Были бы строки правдивы и веселы!
Помнят же люди слепого Гомера…
Польза большая от нашей професии!

——————————

ПЕСНЬ О ГАРСИА ЛОРКЕ

Почему же ты, Испания,
в небо смотрела,
когда Гарсиа Лорку
увели для расстрела?
Андалузия знала
и Валенсия знала -
что ж земля
под ногами убийц не стонала?!
Что ж вы руки скрестили
и губы вы сжали,
когда песню родную
на смерт провожали?!
Увели не к стене его,
не на площадь -
увели, обманув,
к апельсиновой роще.
Шел он гордо,
срывая в пути апельсины
и бросая с размаху
в пруды и трясины;
те плоды
под луною
в воде золотели
и на дно не спускались
и тонуть не хотели.
Будто с неба срывал
и кидал он планеты -
так всегда перед смертью
поступают поэты.
Но пруды высыхали
и плоды увядали,
и следы от походки его
проподали.
А жандармы сидели,
лимонад попивая
и слова его песен
про себя напевая.

——————————

РЕШЕНИЕ

Я твердо знаю: умереть не страшно!
Ну что ж - упал, замолк и охладел.
Была бы только жизнь твоя украшена
сияние каких-то добрых дел.

Лишь доживи до этого спокойства
и стань доволен долей небольшой -
чтобы и ум, и плоть твоя, и кости
пришли навек в согласие с душой;

Чтобы тебя не вялость, не усталость
к последнему порогу привели
и чтобы после от тебя осталась
не только горсть ископанной земли.

И это непреложное решенье,
что с каждым часом глубже и ясней,
я оставляю людям в утешенье.
Хорошим людям. Лучшим людям дней!