Роберто Фернандес Ретамар

превод: Румен Стоянов

На дъното на тази стъкленица със мастило,
тъй равнодушна в тоя миг на рафта,
има прегръдки за приятели в Ню Делхи,
в Москва, в Париж, в град Мексико, в Ню Хавън;
там има края на едно есе за революция;
там има и билетчета, които ще се паднат
на някакъв въображаем изпит;
там има също (ако ги намеря)
и леопарди, замъци, очи,
пролени снощи върху рамото на близък;
там има име на въздишащо момиче;
там има проклятие срещу предателството;
там се намира нежността, която исках да изкажа,
а не намерих - в Санта Фе,
един следобед преди двадесет години;
там има, много пъти,
драскулката на моя подпис
и има също, сигурен съм във това,
един по-хубав начин да завърша
това стихотворение.

1970