БОЛКА
БОЛКА
Причината е огънят внезапен
между зелените върхари на гората,
като войници в щурм под небесата
се сриваха дърветата изправени.
Умираха с овъглени криле
с прекъснати от пламъците вени,
потичаха сълзите им зелени,
ни капка дъжд не падна да ги спре.
А вятърът разбунен, развилнян,
раздухваше на пламъка крилата
и воплите горчиви на гората
разтърсваха хълмистия Балкан…
И сякаш аз горях, боля ме дълго…
Тревожен днес е пътят ми от там.
И споменът не мога да изтръгна,
и гръб на планината да обърна
със дънери, овъглени от плам.
Подвивам крак на някоя поляна,
прегръщам спомените със очи.
Усещам, че до мен е сякаш мама,
с изплетената кошница от слама
и тъй ми е щастливо,
а горчи.
ОТВЪД ТОВА
На брат ми
Отвъд това, което е сезон
и се събират сокове от лятото,
и в улея, през който се изля
един - единствен дъжд, дошъл през юли,
през пясъка на слънчеви петна,
и през води, разпенени и тежки,
през профила на мраморни тела,
изправени като войници плочи -
блести градът, оголен, многоок -
изглежда цветен, весел от далече…
покрит с една невидима печал
той има тънък вкус на бяло жито,
и придошла на звездни ветрила
пристъпва някаква девойка
с една китара между две бедра,
за да напомни нещо отлетяло -
червена роза върху буци пръст
и песен звучна тихо се разлива,
и не долавяш аромат на смърт…
Животът е събитие щастливо
и продължава някъде натам,
отвъд разбирането за нещата…
сред херувими от небесна плът,
сред къдравите пориви на вятър,
и с аромат на оплодена пръст,
която времето ще разпилява…
Животът е разпъване на кръст,
ако смъртта е следващо начало.
НА ДЪНОТО
Как тихо и студено е на дъното,
където аз съм само привидение.
Сега съм тук едно от многото
безмълвни същества от неми жестове.
Не е възможно силата на словото
опияни, събуди или стресне.
Тук всички са без органи за слушане
и размножаването май, че е приключило.
Тук никога не можеш да усетиш
ухапване от изгладняло куче,
а ножът на злосторника е само
одраскване от птицата на мрака…
Тук няма да потънеш с тънки флиртове
в кристалните кълба на други космоси.
Тук няма път и пътища, които
от бъдещето да прииждат косо…
И нищо друго.
Никой не изплува
в спиралните сапфири на небето.
Не ме зови,
тук няма да те чуя.
Дори смъртта
едва ли ще усетя.
