Вили Терзиева

Художник зашета в гората
с палитра вълшебни боички.
Украси с позлата листата
на стройните бели брезички.

С рубинени краски изписа
лицата на шипките зрели,
а близкият явор се слиса -
цвета май от него са взели.

С мъгли изрисува небето,
нашари и облаци гъсти,
надвиснали там, докъдето
децата ги стигат със пръсти.

Огледа възторжено всичко.
Ах, цветно платно е земята!
Художникът свойте боички
прибра и изчезна в гората.