Петко Шаламанов

Понякога тежи. Навсякъде си с мен.
Не мога като някои да крача леко сам.
Не мога да се скрия, да унивам уморен.
Не мога. Ти отвсякъде ме виждаш. Знам. . .

Ако тревога затръби, не мога да не бъда пръв.
Да не изпия мрачината със очи.
Не мога друг да бъда - знаеш ме такъв.
Не можеш инак да ме различиш.

И да се случи вятър зъл да засвисти
и своя дълг докрай да издължа:
вървяла с мен до тук - нататък ще прекрачиш ти.
…Тогава аз със теб ще продължа.