ПОСЛЕДНО СРЕДСТВО

Григорий Перов

превод: Красимир Машев

ПОСЛЕДНО СРЕДСТВО

От старостта
да се спаси
си боядисва
белите коси.
Като последно средство
в тези дни
и без детство
съвсем се вдетини.

——————————

УБИТИ И РАНЕНИ

Да, все по-малко остават много преживелите.
Нашата сатира им причинява злини.
Вярно е - от нея сатириците са като умрелите.
Така че загубите са големи и от двете страни.

——————————

ОСТРО ОРЪЖИЕ

Цял живот се бори срещу злото.
Но той и злото оцеляха. Значи,
че дуелът им във обществото
се води със дървени бръсначи.

——————————

ПАЛАТА НА СМЕХА

Към хумористите по-строг бих бил,
за да не им се увеличава много роя.
И не на ред хоронор им бих платил,
а единствено на усмивките по броя.

——————————

ОПАСЕН РУШВЕТЧИЯ

Ни дал, ни взел - аристократ, но
даденото той е взел стократно.

——————————

НА ИЗЛОЖБА

Тази картина -
на прима виста
по детски е чиста.
Но без причина.

——————————

СМЯНА НА ЖАНРОВЕТЕ

Някога заводи и нивя
в поетична проза той възпя.
Сега прозаично пък опя
в стихове заводи и нивя.

——————————

ДЕТЕ ЧУДО

Расна
като кула
уникат -
израсна
до Нула
на квадрат.

——————————

ЛЪЖЕЦ-СКОРОСТНИК

Шест дни лъже поред.
Бързо работи всеки момент.
И десет години няма късмет -
изостава с половин процент.

——————————

ПРИЧИНА ЗА РАЗВОД

Не от дребните спорове и разни ревности,
а непрекъснато растящите й потребности.

——————————

ОЧИ И ПАРИ

Мога подкуп на ръка да дам,
ако нямах само срам.
Дебелоочие и пари са пъкъл.
Кое да имам бих объркал.

——————————

ЖИВОТ В ИЗКУСТВОТО

Побеля,
но от това
не се задълбочи.
Над книгите, за беля,
е с празна глава.
И му личи.

——————————

ШЕФ-ГОТВАЧ - ПРЕВОДАЧ

Оригиналът - постен и пуст,
но в превод е добър на вкус.
Аз правя тази вкусотия:
без заек - заешка яхния…

——————————

ОПАСНО НАВЕЖДАНЕ

На висок държавен клон
не се пада от поклон,
а който не е гъвкав в кръста
и смъртта му е чевръста.

——————————

НОРМА НА ПОВЕДЕНИЕ

Всеки отстранен като безгрешен
му изглежда доста смешен.
И се интересува само от сцени
със крадци до днес неотстранени.

——————————

СЛОВО ЗА СЛАВАТА

Няма нищо по-скъпо за мен -
да гледам как ме четат ми е драго
в парк, в трамвай, в автобус всеки ден,
на село или в Москва, в Рим или в Чикаго.

Понякога, особено когато съм уморен,
сънувам това и радостта ме носи така далече,
че когато се събудя не ставам през целия ден,
а пак заспивам и не се будя до сутринта вече.

Заспивам и виждам каквото не сте видели:
младеж се усмихва в книгата ми впил взор.
И това не е кой да е, а известният Метревели,
нападателят на националния ни футболен отбор.

Ето го как се мести на друга седалка
до непознато момиче красиво, а аз съм прав.
- Видяхте ли? - пита. Издадох книжка малка.
Да Ви я подаря ли и да Ви дам автограф?

- Е и какво? - възразяват. Младежът естествено
осигури си среща с момичето, вече втора…
- Безусловно. Ако книгата ми беше посредствена,
той едва ли би й се представял за автора…

Ще кажат: - Странно, намерил как да се хвали.
Ако беше истина, той е на световно равнище!
Отговарям: - Ако е насън - не може, така ли?
Сънят е по-добър, отколкото нищо!…

Ще кажат: - Така ли обикновено заспива човека
в здрав сън, а най-вече го сънува повторно?…
- Нищо - казвам. - Трябва да изтичам до аптека
за сънотворно…

——————————

НА ЕДИН ЛИРИК

От вси врази
на един не простих,
че посред лято ме смрази
всеки негов стих.
Не зная дарба ли има или име
и какво да облека от тях зиме.

——————————

ПОЕТ-РАЦИОНАЛИЗАТОР

На завода подражава:
песните си той множи
и с всеки месец тъй успява
себестойността им да снижи.

——————————

ОХ, НАИСТИНА ТЕЗИ АВТОРИ!

Казват, някакъв автор
написал такъв чудесен
и съвършен сценарий,
че директорът на киностудията
го одобрил за… съавтор.

——————————

***
Говорят, другарят Игрек -
много опитен писател,
с ярко изразен стил,
състоящ се само в това,
че неговите романи първо
преводачите ги превеждат,
а после редакторите пишат.

——————————

***
Умните смятат, че Хикс и Игрек,
които заедно пишат сатира,
като автори биха могли, безусловно,
да творят не по-лошо от Илф и Петров.
Но не им провървя и на двамата:
имаха бездарни съавтори.

——————————

СЛОВО ЗА ВРАТОВРЪЗКАТА

Няма никакви съмнения
за модата във наши дни,
че е обичана - от гения
до глупачки, хаймани.

От нея светът е очарован
и строгият критик в отплата
ще ахка здраво опакован,
както в чорапите краката!

Човекът все е еди-как си:
силен, слаб, добър и лош,
в мини, миди или в макси,
вчера в клин, а днес в клош.

Само вратовръзката обаче
лишена е от съдържание -
за всички еднаква е, така че
московчаните да се парижани.

И аз получих вратовръзка,
а да я завържа не умея.
Един ме рита, друг ме блъска.
И не поумнях със нея.

Да имах власт и интереси,
за нея, който ме е вързал
му казал бих да се обеси
на собствения двоен възел.