КАЛИАКРА
превод: Драгомир Петров
Там, пряко Добруджа - земя на българи -
по пътища от пръст, след разрезите тесни
на мъртвите фиорди в Черното море,
до кулата на фара изведнъж пропада
гранитната скала на Калиакра.
И формите се раждат от водата
на сини полумесеци. Делфини скачат,
обръщат се и на вълни изчезват
в надупчената пяна. Ала аз не слушам
предания, ни митове за племена
предишни, за моряци и корсари. Тук
ти би могъл да разделиш това, което
е в теб, на онова, което вън остава,
да впрегнеш мисълта отвъд жестокия
пейзаж, да чуеш шум от помпа на вода,
или враждебен лай на куче, би могъл
да вземеш цветето, изтръгнато от вятър,
и да отблъснеш шепота на рима, чужда
на фара, който почва леко да припламва.
Не свършва времето, не ми говори никой
за равновесията на природата,
за нейните игри и нейните закони.
Дори ти, Калиакра - пропаст главоломна
на чайки и делфини, подарени
от някого на този бряг висок.
