ТИ
Годините, годините ме викат.
И все по-тесен става моят път!
Под слънцето отдавна съм поникнал
с една мечта, в една взривена плът!…
Че тоя небосвод с космични дири,
с прашинките и мен ще завърти
и цялата вселена за квартира
бих взел тогава, за да дойдеш ти!
Разтърсен от желания човешки,
ще чезна в ехото на твоя смях!
Пък нека да си кажат със насмешка
и нека да си мислят, че е грях -
това, че в теб намерил съм пътека,
която да ме изведе до връх?
Ти, моя дума още не изрекла,
ти, скритата във някой билков дъх!
