ПРЕД ПАМЕТНИКА
На камъка е старата фаланга -
с оръжие воюва за деня.
Разчупват се и прогърмяват пранги.
В килиите нахлува светлина.
Разсъмва се. И в ранен здрач - камбани! -
от Шипка чак: звънът им иде слят
със ветровете. Вой камбанен, свят.
Безкраен вой. Жадуван. За въстание!
И конникът, стремителен и бърз,
снишен до гривата, прегърнал кръст,
разнася тайните писма и думи.
И призори, тъй малък, бос и свит -
така човечен и така безумен -
се влива цял във сивия гранит.
