Константин Георгиев

Ето ги понтоните - същински къщи -
със прозорци. Имат и комини даже!
Те се клатят - от далечен път се връщат,
и брегът ги чака с шест моряци снажни.

И брегът ги чака с четирите бора,
във които отпочива морен вятър,
и със сенките, където много хора
лете сядат със вързопи на земята.

Рано е и няма други посрещачи -
шест мъже и пролетта, която пее!
И затуй моряците чевръсто крачат,

че ще израсте пристанище тук скоро -
и понтоните завързват те на кея,
за да потече поток засмени хора…

1960