Асен Калоянов

По заник слънце, сам през планината
вървя; пред мене вятърът пилей
листа; под мен по-гъста тъмнината
нахълта бавно в родното поле.

Пред погледа ми вече се разгръща
една широка, бяла равнина;
и в сивата вечерна тишина
аз виждам в здрача бащината къща.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 3, бр. 3, ноември 1930 г.