ВОДОРАСЛИ
превод: Цветан Стоянов
Щом наесен ураганът
със закана
океана страшен разгневи,
посред пяната се носят бити
от вълните,
мъртви водорасли и треви.
Идат те - без път, в полуда,
от Бермуда,
на Азорите от златния простор,
от Бахама, от скалите диви
и мъгливи
на далечния Сан Салвадар;
от Хибридите студени
и стъмнени,
от стаени в мрака дълбини,
от подводни пещери бездънни
и безсънни,
от безлюдни морски равнини;
вечно бити, бити, бити
от вълните
на морето, във неспирен бяг,
докато намерят бряг и пясък
- сетен плясък -
и след бурята в покой са пак.
Тъй в душата на поета,
сред морета
от развихрени мечти и страхове,
минали през дълбини потайни
и безкрайни
плуват късове от стихове.
Идат те от бреговете,
дето свети
слънчевият ден на радостта,
и сред златни истини сияе,
сякаш рай е,
южната земя на младостта;
от стремежа неспокоен,
тоя воин,
влязъл в бой със вихъра-съдба,
от надежди - лодки разломени,
разпилени,
победени в яростна борба;
вечно бити, бити, бити
от вълните
на сърцето, във неспирен бяг,
докато най-после в песен чиста,
върху листа,
те намерят своя сетен бряг.
