Иван Д. Христов

Приятно духовно изживяване е да попаднеш на ново име, поело по своя неутъпкана пътека в литературата, каквато е талантливата 19-годишна Яна Панова.

Колко мъдро го е казал народът: „Крушата си има опашка”. Тя е внучка на пловдивския журналист и писател Любен Панов и уверено е тръгнала по неговия път чрез литературното си творчество.

Дебютната й книга с метафорично заглавие „Мигове от детските ми пръсти” /Издателство „Либра скорп”, 2025/, включва разкази и стихове, писани през последните седем години.

Яна Панова три пъти е отличавана в националния литературен конкурс „Петя Дубарова”. Книгата й е издание със статут на специална награда, учредена от Издателство „Либра скорп” към същия конкурс и се дава за оригинално творчество на млад автор.

Редакторът на сборника Мартин Колев споделя в предговора: „Разказите на Яна са зрели по начин, който няма нищо общо с младежката нужда от доказване на височина чрез изправяне на пръсти. В поезията се натъкваме на склонност към интроспективно свръх фокусирано наблюдение, успешно преведено на лирически език”.

Яна Панова пише изненадващо зряло за възрастта си, художествено пресъздавайки своите младежки виждания, завладяващи емоции и нравствени послания. Тя е еднакво талантлива и в поезията и в прозата.

Петте разказа включени в първата част „Хартиена кожа” на книгата разкрива склонността на авторката към интроспективно наблюдение, ярко щрихирани персонажи, психологическа плътност и скрит подтекст.

Особено завладяващ е разказът „Сноп молекули”, с алегоричното си и метафорично съдържание, и изстрадани поуки: „Трудно е да забравиш за модела, в който си свикнал да живееш, особено когато няма с какво да преглътнеш огорчението”.

И в останалите разкази: „Дванайсет”, „Лиам”, „Спартиат” и „Светло”, откриваме запомнящи се персонажи, които поставят на изпитание своята човечност и характер, в извънредни непредсказуеми обстоятелства, попадайки в психологически бездни.

Въпреки това авторката не ни оставя само в своите, понякога мрачни човешки преживявания, защото от тях проблясват и искрици на надеждата.

Младата авторка навлиза в потайните дебри на човешката душа, открива житейски тайни и поругава безцелното съществуване. Прозата й е наситена с философски прозрения и подбужда читателя към размисъл.

Във втората част „Миг от безвремие” на книгата си Яна Панова е включила 25 стихотворения, написани в класическо стихосложение. Поетичният й свят е преживян - една художествена интерпретация на неща от живота, пресъздадени със специфична образност и метафоричен изказ.

Още първото стихотворение „Оставаме” ни въвежда в социално - философските прозрения и ярка образност на поезията й: „Оставаме - отрязъци от време, / вкопани в хартиени бразди. / Всичките ни чувства принизени / до шепа слънце, няколко сълзи…”

Поетичната творба „Мигове от детските ми пръсти”, дало заглавието на книгата е художествено отражение на духовните търсения и неудовлетвореност от постигнатото, изразено в поантата му: „Минават между пръстите ми, капят, / изтичат до последната секунда. / Живях набързо, чувствам се ограбена,/ и вече няма време да се върна”.

В стиховете: „Паяк”, „Морето налага брега с юмруци”, „Огнище”, „Котка”, „Пчела” и други, метафоричният изказ и алегорията вървят ръка за ръка.

Авторката облича чувствата си в лирични слова, подбрали в себе си трепетите на сърцето и духовните копнения за един по-хуманен свят: „И да, навън злините са възможни / и бури, и войната разрешени, / но в къщи до огнището е топло - / там няма нощ и няма поражение” / „Огнище” /.

Яна Панова осъзнава своята духовна мисия - художествено да пресътворява в думи и метафори заобикалящата ни реалност. Зад поетичните образи и завладяващата ни емоционалност, откриваме и нейните морални послания.

Не нам по кой от двата пътя - на поезията или на прозата, ще поеме Яна в по-нататъшния си творчески път, а може би и по двата.

Това ще покаже времето, защото перото на твореца се калява и заяква в времето. Вярвам, че талантливата Яна Панова ще продължи да ни дарява с нови смислени и вълнуващи литературни творби.