СОЛ
На Тодор Динов
Солници от слънце край Поморие -
първоизвори на битието.
Тук кристализират всички истини.
Ръкомахат и гребат греблата
и над утринните изпарения
вдигат остри вулканични конуси
купища седефени от сол.
Питам се - ще се крепят ли дълго
тия бетонирани площадки,
арматурата на стиховете
без солената човешка пот?
И нима селяшката трапеза
може да те нагости богато
с пилешка чорба и топъл крайник
без вълшебната гаванка сол?
Силата ни се таи в солта!…
Не солта на черния барут,
дето дреме в гняздото на гилзата,
не противната английска сол
от менюто на благоутробните,
а солта - от слънчевите люспи…
Бучка сол - енергия втвърдена,
бучка сол - бъди благословена!…
И костта не може да заякне,
ако ти не се просмучеш в нея,
и плътта ни става на медуза,
ако не поеме сок от теб…
Виждам рудниците на живота
там - в неизчерпаемата сол!…
Сине мой, поемеш ли по пътя,
не забравяй тая проста дума -
много мамят сладките усмивки
и лъжата в твойта длан ще сложи
бучка захар, вместо бучка сол…
Бучка сол - да бъде твой парол!
Без солта - животът губи вкус.
Трябва сол за чувството и хляба,
сол за вярата и твърдостта,
даже буйните коне-мечтите
цвилят жадно, за да близнат сол…
Бучка сол - да бъде твой парол!
И върви по пътя си, свирукай,
но по пътя камък ще те спъне -
може ти или пък твой побратим
да се просне в някой вълчи дол…
Зъби стискайте - да издържите,
не плачи - солени са сълзите,
най-боли, когато пръснат, сине,
във разжарената рана сол!…
1965
