Славчо Чернишев

ПЕСЕН

Лято, лято! Морско лято!
Дюни. Тишина.
Синия попътен вятър,
белите платна!

Ладията леко бяга.
Хоризонта пей.
И блести зелена влага
и света люлей.

Лято, лято! Морско лято!
Пясъци и зной.
Ето, скрива се земята
с белия прибой.

Ладията леко тича.
О, море!… Море!
Влюбено ли си, момиче?
Влюбено… Добре.

Лято, лято! Морско лято!
Мургави тела
със цвета на старо злато,
с мирис на смола.

И далеч от бряг и суша
устни и очи…
Някой гледа!… Някой слуша!
Никой!… Замълчи…

Лято, лято! Морско лято!
Блясък. Тишина…
Синия попътен вятър,
белите платна!

1960

***

Как неусетно и спокойно
забравих всички стихове…
Но щом удари време бойно,
тръбата ще ме призове.

И може би на барабана,
подобно бледия дьо Лил,
ръждивото перо ще хвана,
все марсилези сътворил.

О, предпочитам да забравя
и да не пиша цял живот! -
Дъбравата да е дъбрава,
а водорода - водород.

1963