Димитър Василев

Детето иска много нежност.
Детето търси любовта.
Но ний сме груби. Неизбежно.
Защото груб е с нас света.

И все тъй никой не съзнава
как трудно е да си дете.
Че всяко детство задължава
детето бързо да расте.

И задължаваме го ние
да има нашите черти.
Таланта в нас да преоткрие
и смелостта - да потвърди.

И мъчим се да оправдаем
пред него своя блед живот.
Прахосаните дни. И тая
злина - незнайно от какво.

А то ни гледа изумено.
И не разбира. И едва
тупти сърцето му студено
до куклата от мукава.

1968