БАР „ЕТОАЛ“
В бар „Етоал” сега сме само двама
на масата над мраморния кръг.
Нима навън блестящата реклама
във тая нощ не ще примами друг?
Лицата ни два лунни кръга гледат
на чашите от хладния кристал.
Косите ни, разпръснати в безреда,
в очите ни и вино, и печал.
Градът мълчи, притихнал и загубен
под мигащите скитници звезди.
Но в тая нощ аз чувствам нещо грубо -
растат и дебнат хиляди беди.
Това е знак, това е край на всичко!
Любима, де си, де е любовта?
Така бе дивна ти, така обичах
да гледам на очите ти в нощта!
Кажи, кажи, нали не бе измама
великото, което ни огре?
Защо сме тук, нима това е храмът
от любовта ни светла озарен?
Разби стократно чашата кристална
и с ледена вода скръбта изтри!
В очите ти за нов възторг запалени
безпаметния грях да изгори!
И в оня час, когато тръгнем двама,
помамени от нови светове,
в нощта зад нас блестящата реклама
като ненужен спомен ще зове.
1940 г.
