Иван Немилников (псевдоним на Иван Василев Кожухаров), български поет, е роден през ноември 1917 г. в бедно семейство в село Дупни връх (днешно Дружево), Врачанско. Израства в оскъдица, която го съпровожда през целия му живот. Учи и работи, за да се издържа във Враца и София. Като гимназист редактира училищен вестник и участва в полулегалния литературен сборник „Бодри стъпки”. Проявява се като отличен ученик, по-късно е приет да следва философия в Софийския университет, която специалност завършва с много добър успех. Освен с поезия и философия, се занимава с математика, политика, музика. Комунист по убеждения. За участие в протестни прояви и сътрудничество на левия печат е арестуван и интерниран в черните роти на гара Левуново, където заболява тежко. Публикува стихове в периодичния печат - в литературния сборник „Жажда”, във в. „Академик”, в. „Национален подем” и др. Организира и издаването на литературни сборници. След 9.09.1944 г. сътрудничи на в. „Отечествен фронт”, „Народна войска”, „Народна младеж” и др. Има около 40 стихотворения, издадени в книгата „Да бъдеш чист и млад. Стихове и спомени за поета” (изд. „Народна младеж”, 1982 г.) Умира на 30 г. от туберкулоза на 8 май 1948 г.

Публикации:

Поезия:

БАР „ЕТОАЛ”/ брой 181 октомври 2025