Афанасий Фет

превод: Никола Фурнаджиев

***

Учи се от дъба и от брезите.
Настъпи зима в нашата гора.
Напразно плачат клоните превити
и се попуква мократа кора.

Все по-свирепо бурята завява,
последен лист нанякъде лети.
В сърцето страшен студ се настанява,
стоят, мълчат сами, мълчи и ти!

Но пак ще дойде пролет на земята,
пак геният й ще изгрей пред нас
и ще надмогне болката душата
за нови откровения тогаз.

***

Сладък мирис над земята плува,
чудна нощ без облак, без мъгла.
Всичко, що сърцето ми вълнува,
искам днеска с теб да споделя.

Помниш ли последната ни среща?
Безотрадна бе нощта край нас.
Чакаше ти изповед гореща,
но бях хладен и мълчах тогаз.

Сякаш бе останала без сили -
тъй бе тежка твоята печал.
Гледайки те със очи унили,
правдата да кажа бе ми жал.

Но сега, когато цял в тревога,
всеки нежен поглед твой ловя
и ти казвам, че те любя много -
вярвай ти на моите слова!