СТРАСТНА СЕДМИЦА
Тъкмо в навечерието на седмицата, в която Църквата възпоменаваше през тази година страданията на Спасителя, отец Христо се озова в болница.
„Е, поне няма да ме приковават на кръст, само ще ме приспят с упойка - утешаваше се той - и като изляза от упойката, ще кажа „Свърши се!”, край на болките, които угнетяваха тялото, пък и духа ми”.
После се сепна: „Свърши се!” е казал Христос като издъхвал на кръста, а аз нали искам да поживея още малко, внуци да видя. Е, ако е рекъл Господ, нали всичко е в Неговите ръце”.
„Дигни ме, Господи от страдалния одър и от леглото на лошотията здрав и читав да благоугаждам и изпълнявам волята Ти” - помоли се отец Христо с думи от една от молитвите от маслосвета, които бе чел много пъти над тежко болни.
Изразът „от леглото на лошотията” можеше да го прескоча” - каза си той. Не че се смяташе за много добър човек, е, имаше и моменти, когато се облажаваше колко е добър и състрадателен, но все пак не бе човек, който съзнателно ще причини зло някому.
Когато го изведоха от реанимацията и настаниха в стая с три легла бе сряда на Страстната седмица - деня, в който Иуда предава Иисус Христос.
Изненадващо никой от близките и приятелите му днес не го навести.
„Болен бях и не ме споходихте” - припомни си той думите от Евангелието. Припомни си и обаче и друго - как като младеж бе оставил болния си на легло баща изцяло на грижите на майка си и гледаше много да не се свърта в къщи, прибираше се само да пренощува.
И друг случай си спомни: Вече бе свещеник. Негов възрастен познат, останал без близки, влезе в болница. Същият му се обади да му поиска пари за операция - немалка за времето сума, но отец Христо не направи усилия да му помогне, дори и не го навести в болницата.
Знаеше, че неговият познат, който нямаше собствени деца, е осиновил навремето дъщерята на покойната си съпруга. Тя живееше в друга страна, омъжена за чужденец . „Дъщерята да му помогне” - оправда се отецът.
По-късно научи, че познатият му е починал. Отец Христо се бе изповядал и за двата си гряха, но съвестта му продължаваше да го укорява.
В петък на Страстната седмица изненадващо болките на отеца надделяха над молитвите му за изцеление и той започна да охка. Усети намръщеният поглед на съседа отдясно, а скоро чу и укора му:
- Попе, стига си ревал! Уж си Божи човек, а твоят Бог нещо не ти помага. Изглежда, много грехове си натрупал.
- Остави отчето и той като нас страда. Пред болестите и смъртта всички сме равни - обади се другият пациент в стаята.
- Ама някои май са по-равни. Чух, че попът си е платил да го оперира професорът, а не като нас с тебе - прости доктори.
- Като се молиш за себе си, помоли се, отче, и за нас - да оздравеем по-скоро и да се върнем при семействата си, те на нас разчитат - пожела съседът отляво.
- Ще се помоля - промълви отец Христо.
В събота на Страстната седмица и от трите легла в стаята не се дочуваха стенания.
„Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет” - припомни си отец Христо едно от песнопенията, които звучаха по време на богослужението на Велика събота.
На другия ден щеше да настъпи славното Христово Възкресение.
