Александър Чотрич

„Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да понесат” е изявление, приписвано на британския премиер Уинстън Чърчил.

За щастие, освен много история, Балканите произвежда и голям брой афоризми, което е в очевидна корелация, защото една еврейска клетва гласи: „Дано живееш в интересни времена!”

Времето и събитията показаха, че излишъкът от история благоприятства афористите и въобще хумористите и сатириците и че за този наш кът на света не само че не може да се приложи тезата на Фукуяма от началото на деветдесетте години на миналия век за „края на историята”, но историята толкова е изпълнила и времето, и пространството, че заплашва напълно да задуши бъдещето.

А това, че толкова добри афоризми се пишат в балканските държави, вероятно е и логично, като се има предвид, че афоризмът преди две хиляди и петстотин години е възникнал на Балканите, в Древна Гърция, и че елинската култура е създала голям брой мъдреци (Хипократ, Хераклит, Сократ, Платон, Архимед, Питагор, Зенон, Талес…), чиито мисли са станали афоризми за всички времена.

Въпреки че афористиката в тази част на Европа няма ясно изразен континуитет, несъмнено е, че формулировките на съвременните балкански афористи се опират както на античното, римското, византийското и османското наследство, така и на богатата народна традиция, изразена в сбити, мъдри и поучителни пословици, поговорки, анекдоти и стихове. Тези традиционни форми на изразяване носят мъдрости и житейски уроци, които са втъкани в колективното съзнание на народите, и афористите често ги използват като основа за значими и актуални послания.

В Сърбия (по-малка част) и България се намира планината Балкан (Стара планина), която се простира от Черни Тимок до Черно море. Тази планина е дала името на целия полуостров. Затова има основа и известна справедливост съставителят на Антологията на балканския афоризъм да бъде българин от брега на Черно море.

Валентин Димитров, виден български писател, преводач и антологист, се е заел с трудната и неблагодарна задача да събере, избере и представи най-ценното от творчеството на автори на кратката форма от Алпите до Каймакчалан и от Дунав до Истрия.

Това е начинание, на което може да отговори само някой, който има изключителен поглед върху продукцията на голям брой балкански афористи и който има знание и опит да отдели от масата мисли, които отговарят на високи естетически и етични критерии, отличават се с оригиналност и не подлежат на остаряване поради промяна на обстоятелствата и в течението на времето.

Обикновено с такава работа се занимават университетски професори, учени, литературни критици и теоретици, а по-рядко - писатели.

А именно, най-известният сръбски литературен критик Йован Скерлич не е харесвал поезията на един сръбски поет, който го попитал чрез вестник: „А защо вие, господин Скерлич, не напишете поне едно стихотворение, да видим как трябва да изглежда едно стихотворение?” Скерлич му отговорил: „Аз не съм кокошка, за да снеса яйце, но мога много добре да различа кухо яйце от добро яйце.”

Следователно, Димитров е и изключителен афорист (един от няколкото най-добри на Балканите и в Европа), който може „да снесе яйце” и да „различи кухо яйце от добро яйце”.

Несъмнено е, че именно литературният талант е помогнал решаващо Антологията пред нас да изпълнява строги литературни норми и да бъде на високо художествено ниво.

За такава книга, освен разбиране на същността на афористиката, ясни и безпристрастни критерии, познаване на балканските езици, много време и енергия, са необходими и любовта и страстта на съставителя към литературния жанр.

Афоризмите понякога трябва да бъдат „превеждани” и на читателя, който ги чете на майчиния си език, и затова съставителят преводач заслужава всички похвали за много упоритата и мъчителна работа по превода на афоризми, които поради своята структура и тематика често се „губят в превода”, което в тази Антология не е така. Напротив!

Интересно е, че Димитров не е от онези афористи, които публично се оплакват и съжаляват, че афоризмът е недостатъчно ценен и признат сред така наречените сериозни литературни критици, съставители на учебни програми, различни журита и редактори на списания, а навсякъде и винаги със своята отдадена дейност се бори това да се промени - афористите да станат по-видими, да се откроят и представят техните най-добри творби, това да се прави с тълкуване, систематичен подход и критичен обзор, което потвърждава и обширният и много професионално написан предговор към тази книга, чийто автор е съставителят на Антологията.

Ако някога се прави учебник за балканския афоризъм, този предговор трябва да стане негова съставна част.

Това, което известната българска историчка Мария Тодорова заключи в своята знаменита книга „Имагинерните Балкани” - че нашият полуостров е „комплексен резултат от корелацията на многобройни исторически влияния: политически, икономически, социални, културни, езикови, национални и религиозни”, до същото заключение може да стигне и читателят на антологията „Балканизми”, и то може би по по-лесен, по-интересен, по-вълнуващ и по-убедителен начин.

Афоризмите от книгата, освен че са духовити и забавни, са в голяма степен горчиви, отрезвяващи и поучителни, поради което дават картина на реалните (какъвто са), а не на имагинерните Балкани.

Въпреки че тази книга първо излиза на български език, би било добре и трябва да се положи усилие да бъде преведена на останалите балкански езици, но и на значими световни езици - за да се разбираме по-добре на Балканите и светът по-добре да разбере Балканите.

За това първоначално разбиране е достатъчно да се прочетат и запомнят няколко афоризма от книгата, които говорят именно за Балканите:

„На Балканите живеят оригинални народи. Тук всеки е луд по свой начин.” (Миле Гьоргьоски)

„Европа започва от Балканите. Изглежда, че тук тя и ще завърши.” (Милован Витезович)

„Новите балкански държави нямат история. Ще я получат, когато отидат в миналото.” (Мирослав Среданович)

„Няма кой да напише балканската история. Все още няма победители.” (Слободан Симич)