Георги Струмски

ФРАГМЕНТ

…Гърчи се
София
в бомбен дим
и сред пламъци от омраза.

А писателят Елин Пелин
носи сърцето на Вазов.

Посред уличната суетня,
посред гробищното мъртвило
ще има ли място в тая страна,
което би го приютило?

Спасяват
дюшеци и одеяла,
тътрузят
кревати железни.
Като че ли никога не е била
земята гнездо и за песни.

Но на ада от черната паст
упорит
силует
се показва.
И Елин Пелин
идва
към нас
и ни носи сърцето на Вазов…

ЕХО

На Венета Ботева

…Тя получи писмото, когато
на високия дунавски бряг
зеленееше
лъвски байрак
и прегръщаше Ботев
земята.

Отмаляла, на стола приседна,
за да чезне в добрите слова
на лудешката му глава,
на целувката му последна.

И не охна,
а си остана
при горчивата си любов -
грешна,
хулена,
невенчана,
Христо Ботева во веки веков.