Ставри Борисов

Рисувам твоето бесило
като голяма въпросителна
и ме притегля твойта сила
на времето с магнита.

Каква е тази дълга тайна,
която моя свят тревожи -
ти идваш винаги незнаен
и нямаш даже ложе.

Но има работи по-важни
и аз самин разбирам,
че ти не си се раждал
на ложе да умираш.

И под бесилото изправен
стоиш, а тръгваш надалеко
и аз по твоя ръст узнавам
какъв е ръста на човека.

1968