Веселин Чернялски

Из „А времето през чучура тече…” (2015)

10 НОЕМВРИ 1989

Загърбил делника, разтворил храма
на слънчевия бистър водопад -
Денят, забравил сякаш “богоравните”,
ни грабна в най-свободния парад.

Парад на чувствата. На суетата.
На огъня и на студа у нас.
В сърцата ни минават знамената
и проверяват нашата цена.

Сълзи на умиление, на мъка.
Възторгът е примесен с гняв и зов.
На границата между рай и пъкъл,
осмисляме днес чудото любов.

Възможно ли е? Хленчат повалени
величия, държали в мрак до днес
и порив, и човешко вдъхновение,
манипулирайки ни с дълг и чест.

Така е светло, че болят очите!
Да вярваме - все още ни е страх.
Дано, дано са истински сълзите
на радостта! А ние - като тях…

КОРАБОКРУШЕНИЕТО

Корабът потъвал… Няма страшно -
капитанът е сред нас в нощта!
А моряците? Ех, какви апаши
имаше доскоро тук на щат!…

Скриха ги спасителните лодки
от миражния ни молещ взор.
Пътници сме - от почуда мокри.
А към онзи свят - дал Бог простор…

Небеса! Пристига чужди кораб!
Капитанът - с почест е прибран.
Но как да спасяват толкоз хора?
Празникът не може без курбан.

Тях поне и утре ще ги има -
без народ, но пак с осанка горда.
Океан житейски. Нощ незрима.
Борд. И… всички пътници - зад борда…

ЕВРОПЕЙЦИ

По Ран Босилек

Бяла, спретната къщурка. Две липи отпред.
Виж онази мижитурка колко е добре.

Че изпрани са парите - никой не гнети.
Далаверите, игрите - станаха мечти…

Полугладен, полугол ли. Онзи е герой -
западни коли, охолство, милиони в брой!

Бог високо, цар - далеко. Работата - кът.
Кога хапна хляб и мляко за последен път?

Някой ти отмъкна снощи кротките липи.
Чу го, но къщурка още имаш! Позаспи…

ЗА СЛЕДИТЕ И ОЩЕ НЕЩО

Оставя смъртен и безсмъртен след далаверата следа:
я камък в тъмното откъртен, я косъм женски, за беда,
я на съмнителни съблазни в краката някое дете…
Все някак си остават разни следи. А после - накъде?

След политиците - отбрани величия с бакалски нрав -
следи, следички и сигнали довеждат често гаф след гаф.
Умишлени или случайни - уж будят смях, а всяват страх.
Печатът на зловещи тайни е част от мръсната игра.

Това тях хич не притеснява - с имунитет са не от днес!
Едните - бързо посиняват. Почервеняват пък онез…
И пак познатият театър - пред стадото са не след дълго.
Следички някакви ли? Вятър! То се стопява тихомълком…

БЪЛГАРСКА ЕЛЕГИЯ

На Йото Николов

Яничари ходят, мамо…
Тръпки ме побиват.
Млада кръв - момци отбрани.
После… страшна сила.
Фанатизъм и жестокост -
в ада непознати.
Рана пагубно дълбока.
Син срещу бащата…
Яничари ходят, мамо…
Стон и плач! Не песен!
Ятаганът щом е право -
сеч… Нататък лесно.
Най-красивите - в харема.
Черна орисия.
Кървав полумесец взема
тежка ангария…
Яничари ходят, мамо…
Спомен? Не! Прокоба.
Свободата сменя само
дрехите. Не бога.
Свободата само хвърля
съчки във очите.
А от огъня тепърва
настръхват косите…
Яничари ходят, мамо…
И плаче земята.
Де остана, време славно?
Колко кръв пролята!…
Кръвни братя в черни нощи
в пояс крият ножа.
Яничари ходят още…
Вразуми ги, Боже!