Кирил Борисов

СЛЪНЦЕ И ВОДА

Водата както угасява с хлад
земята жадна.
Тъй както светлината
открива пътя към небето.
Тъй ти със своята любов
ме извисяваш.
И още по-далече
се спуска мисълта ми -
лети в безкрайните простори на земята,
лети към изворите леки на зората.
Ти - слънце и вода
за мисълта ми жадна.
Ти - слънце и вода
за думите звънтящи на сърцето.

ТОПОЛА

Над тополата се спуска облак бял.
Вятърът утихва и шумът е спрял.
Слънцето, дървото и зелената трева
отразяват се в реката под трептяща синева.

Над тополата се спуска облак бял.
Тялото си аз на нея съм подпрял.
Чакам те. Ти идваш и усещам твоя дъх,
стъпките ти чувам, стъпваш леко като в мъх.

1982