Иван Бурин

Вий я очаквате да се роди,
а тя е отдавна, отдавна родена,
родена е - внучка на горди деди,
в образ, трепнал в поточе студено.

Недейте я дири на Лесбос и Крит,
недейте я дири - в ръцете със лира;
тя ходи след стадото по валог и рид,
тя в росни ливади сеното събира.

Ако запее сред зелена гора,
щом я зачуе, поточето спира;
ако запее, пред ясна зора,
щом я зачуе, и славеят спира.

Еленче, размътило извор с рога,
щом я зачуе, с очи го избистря;
види ли нейната кръшна снага,
и сухо дърво дори се разлистя.

Никой в живота не знае дали
има по-силна в обич и вяра,
че ако с либе ги смърт раздели,
двама се сбират над гроба с върхари.

Недейте я дири на Лесбос и Крит,
а чуйте гласа на Пирин и Балкана:
в тоя глас нейният образ е скрит,
Сафо - туй е нашата хубава Яна!

1964