Надя Кехлибарева

СПОМЕН

В морето ненадиплено и синьо
закотвиха големи, черни мини
и бункери израснаха за стража
над пясъчната ивица на плажа.

Отдавна не играем на пирати.
Пътечките смълчани и познати
посрещат ни с табели окачени,
където пише: „Строго забранено!”

Но гларусите буквите не знаят
и с крясъци долитат от безкрая
да питат сякаш немеца сърдито
защо ни взе морето и игрите.

1957

ЧЕЛЯД

Македонската кръв и родопската стара гора
оживяват от твоите думи и стават на песен.
Ето белия двор и димящата тежка софра,
ето кърпите шарени с хляба, от майка ти месен.

А софрата и майка ти сбират големия род.
Колко плещести сина се сместят - баща ви да седне.
Надонасят снахите чиниите с пресния плод
и червеното весело вино в бакрачета медни.

Гоце Делчев са крили чардаците вити над вас,
та поскръцне ли стълбата - тайни хайдушки разказва.
Край софрата проблясва елече - същински атлаз
и потрепва родопски извезана момина пазва.

Как размахва отсреща гората зелени ръце -
да разсмее послушното внуче с гердана мънистен.
И обръща към всички ви кротката майка лице -
и сияят, сияят очите й, извори бистри.

1963