Димитър Полянов

На всички млади „ковачи”

В градината, в разкалената леха,
незабелязано кога и как,
две-три кокичета се забелеха;
по-бели от топящия се сняг.

Тъй скромни, тъй мънички, тъй студени
без цвят, без форма, без мирис,
тез цветчета, под преспите родени,
те не приличат на цветя дори…

Но радостно сърцето в мeн играе
пред тез подобия малки на цветя:
какво е пищния букет на мая
пред тез предвестници на пролетта.

Не, всички на света градини с рози,
с най-ярките бои и аромат
за мен не струват повече от този
нищожен, ала пръв поникнал цвят!

И вас, другари, с огнени полети,
и вас, младежи, тъй ви аз ценя! -
не давам ви за всичките поети
на волната - в грядущето - земя!

Аз знам, ще дойдат майстори, артисти,
поети вдъхновени и творци -
но вашта горда слава е, че вий сте
на новий свят най-първите певци!

1925 г.