Магда Исанос

превод: Борис Незорин

Чакам първата година
на мира между народите.
Сринати ще бъдат скоро
кланиците на историята.
Още от сега сърцето шепне: Братко,
прости за старите вражди
и зарад земните беди,
подай ръка.
Пръстта и аз във люта жал
съм хапала.
Че мойте близки бяха мъртви,
огнището - без жар,
родината - запалена,
и алена сияеше кръвта.
Стъмнени небосклони
падаха пред мене.
Минавах граници,
реки и планини.
И ни един не беше по-велик
от сивия безименен войник.

Пред нас стада от хора плахи
като вода се дръпваха назад.
И в гроб снаряд подир снаряд
заравя майки и деца
А после глад,” после глад свиреп
кръстосваше напуснатата степ.

И в тия дни
от слънце позлатена
се носеше подобно лебед бял
яхтата на милиардера,
захапал пура от Хавана:
- Този свят е чудно устроен… -
мърмореха дебелите му устни.
Братко, нека нямаме мечти и спомени
на шовинисти.
Ти като мене правиш сечива,
ореш земята, може би твориш.
А има бедни вредом по света
и аз долавям в бледите черти,
че всяка сутрин ставаш рано,
а вечер късно лягаш ти.

Подай ръка. Да сринем на историята
кланиците. От своя гроб излез
и погледни:
изгрява слънце ясно…