КРЪГОВРАТ
КРЪГОВРАТ
Припламват светлите ми мисли за света,
където златно слънцето изгрява.
Валят край мен златистите листа,
блестят лютичета в цъфтящата дъбрава.
Природата живее в кръговрат,
искри реката сякаш e от злато -
с емоции човекът е богат.
Над мен трептят криле от птиче ято.
Напразна ще е тази красота,
ако до мене не присядаш в мрачината.
Невидимо приижда вечерта.
И сребърна възкачва се луната.
ПЪТУВАНЕ ПО ЗДРАЧ
Към нас приижда тъмен небосклон.
Море ли е? Поле ли е?
Тепърва ще узнаем.
Зад нас - планински очертания.
Дали са върхове?
Или пътуват облаци?
Звезди проблясват,
възсияват на небето,
изплуват от водата -
в очите ти се отразяват.
И магнетична светлина!
Разцъфва роза в мрака
и устните ти се усмихват.
Истината многолика е, тъй както хората.
Бог познава истинското й лице.
КОПНЕЖ
В мечтите ти младежки съм била
сияйна, страстна, любеща, гореща…
Благодаря ти, че ме разпозна
под диплите на празничната дреха.
Ръцете ни докосват светлина
и слънце закипя и в теб и в мене.
Красива ме видя и осъзна -
за срещата сме преродени.
Вихрушка облачна ни завъртя
и тътен от епохи древни.
Благодарих на Бог и на света,
за любовта, с която сме дарени.
И ни изпълни чиста,
свята страст.
Безброй галактики
блестят над нас.
БЕЗСЛОВЕСНА РЕЧ
Научих се да общувам с всемира мислено.
Не пиша.
Не говоря.
Наум казвам на цветето колко е прелестно,
на росната капка колко е съвършена,
на звездите колко са далечни,
а се отразяват в същността ми.
Изпращам сигнали на съществата в космоса,
на близките в отвъдните светове,
на татко,
който живее зад върховете на планините.
Разговарям телепатично с Вселената.
Събуждам се и ти казвам на глас:
- Добро утро, любими!
Да изпеем песничката за възхвала на Бог!
АМБИЦИЯ
Помолих да бъда като небето,
което цяла нощ изтичаше с дъжда
и на сутринта остана цяло.
Помолих да бъда като реката,
която денонощно тече
и не пресъхва, а бърза по пътя си.
Помолих да бъда като вятъра,
който духа по улици и площади,
по градове и държави, а свири зад мен.
Помолих да бъда като планината,
която твърдо стои от векове -
носи гори, реки, поляни, птици…
И осъзнах - амбиция движи света,
но прекалено амбициозният е вреден за хармонията.
Бог е създал всичко както трябва.
И аз съм тази, която трябва да бъда.
СЪДБА
Създателю,
определил си тавана на възможностите ми,
описал си размаха на духа ми.
Ако съм семе на глухарче - едно ще е,
ако съм жълъд - ще съм друго.
Решил си да съм поетеса,
да съпреживея и усетя всичко
насън или наяве, да обичам,
да пиша за надежда, за любов и красота.
Човек да бъда си решил
върху планетата Земя.
В окото на Всемира.
ВРЕМЕ НА ЖИВОТ
Нищо не живее достатъчно дълго,
времето на живот е ограничено:
цветето ще прецъфти,
листата на дърветата ще окапят,
ние ще си отидем от земята прекрасна.
В пространството ще остане обичта ни,
ще търси при кого да се подслони,
кого да прегърне.
Ще останат и няколко стиха -
случайно някой ще ги прочете
като информация, че тук сме били
и към други светове сме пътували.
