ШЕПА ДЪЖД
ШЕПА ДЪЖД
Събудиха се изведнъж
стопаните в махлата,
щом пролетният весел дъжд
затропа по стъклата.
Тогава, още незаспал,
прозорците отворих -
нахлу ветрец, потръпнах цял,
от кичестия орех.
Земята, жадната земя
от щастие проплака
и сякаш буйно се засмя,
невидима сред мрака.
А гологлав, засмян и бос,
изскочил насред двора,
мъжът, комуто аз бях гост,
зарадван проговори:
- Добре си ни дошъл, дъждец,
не ни отмина, брате…
И в шепа като древен жрец
събираше водата.
Как дълго гледах удивен
дъжда, човека вънка -
и ми се стори, че е ден
и птици пеят звънко!
1960
ПЕЕЩО ДЪРВО
Когато се завръщах от пастирите,
люлееха сърцето ми - звъна
на хлопките, гласа на язовирите
и цялата равнинска тишина.
Едно дърво над уличката свеждаше
бухлат и ведър облак от листа,
и скрит във него, птичи хор нареждаше
като по ясни ноти песента.
И слушах аз прехласнат, в упоение
мотива й, неповторимо свеж.
И гаснеха тревоги и съмнения
от чудния и лек песновалеж.
Подобно оня ромон от пендарите
на булките от миналите дни
почукваше у мен, растеше вярата
на тия с пот облени равнини.
Аз знам: ще има още изпитания!
Ала в сърцето си като на лист
записах: подир толкова въстания
пейзажът ни е обновен и чист!
Да бъде вечна песента на птиците
и вечна - към земята верността!
О, нека палим въглени в зениците
не на суетност, а на простота!
1960
