Йордан Ветвинов

***

Навън е глуха зимна вечер
и заледената луна
пилей - ненужна и далечна -
предвечната си светлина.

И в моето сърце прелива
безбрежна нежност и печал;
меда на песните допивам,
които някога съм пял.

О, вий, сърдечни, прости песни,
- на скръбна младост повестта -
тъгата ми бледней и чезне,
сега когато ви чета.

Защото виждам, че съм носил
сърце, изпълнено със плам
и пред световните въпроси
не съм останал сляп и ням.

И няма да изтлей безследно
сърцето - с толкоз топлина,
преди да срещне с химн победен
света окъпан в светлина.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 6, бр. 7, март, 1934 г.