Христо Миндов

Веднъж през „Седмицата на българската книга” група писатели правихме литературно четене в едно малко градче.

Пристигнахме в градчето късно, нямаше време да се печатат афиши и четенето бе разгласено чрез общинския барабан.

Вечерта насядахме на сцената, а председателят на читалището ни представяше.

Когато дойде моят ред да чета и председателят съобщи името ми, един млад човек, който седеше на първия ред в салона, неведнъж скокна като подхвърлен от някаква пружина и напусна салона.

Помислих, че не иска да мe слуша.

Като свърши четенето, попитах председателя на читалището кой е този човек н защо напусна салона.

- Остави го - засмя се председателят - и той се казва Христо Миндов. Досега ни заблуждаваше, че той е авторът на Вашите книги и на онова, което пишете по вестниците и списанията. Навярно не е знаел, че истинският Христо Миндов е в групата ви.

——————————

Юбилеен лист „Христо Миндов”, Разград, 10 октомври 1968 г.