ЖИВОТ НАД ЛИСТИТЕ

Минко Танев

ЖИВОТ НАД ЛИСТИТЕ

На хиляди езици разговаряме
с дъждовните гори -
зелените оазиси върху планетата
с безбройните им листи и съцветия.

През планините величави дървеса
пристъпват в облаци.
Стъбла на дъб и бук небесно се въздигат
в нюансите на синьо и зелено.

Разлистват призрачните пещери
хилядолетните рисунки по скалите.
Потръпват пръските на водопади -
цъфтящи орхидеи гълтат бисерните капки.

Пулсираща вселена!
С мозайките на пъстри светове
завихря вечни кръговрати
в светлината.


ПРОЗРЕНИЯ В РИТМИ

Конници през вековете препускат от изток,
следват светкавици, блясват рунически символи
с вечното търсене на озарения
в древните корени.

Шестват всемирните ни богове,
пресъздават история,
властват над нас, над епичните прадеди.

Днешното време и бъдеще съотносими са
с митологичното име на Авитохол *.
Зов с ритуално привличане и посвещение
в тази река през живота изтичат.

Силата на магнетичните думи
пренаписва с любов и наслада
ритмични прозрения.

—————-

* Авитохол е легендарен прабългарски владетел, с когото започва Именникът на българските ханове. бел. авт.


ВЪПЛЪЩЕНИЯ С ЛЮБОВ

„Който не обича, не е познал Бога, защото Бог е любов.”
Библия, 1 Йоан 4:8

Обсебват те неистово,
където се явиш
с лице иконописано,
с лице като афиш.

Божествено си хубава
и с лунна лекота;
мъжете в теб се влюбвали
и падали в прахта.

И стихове възвишени
прославят твоя път -
повдигат духом нищите,
вселената въртят.


СКАЛНИ РИСУНКИ

„Поезията е безсмъртни графити, изписани в сърцето на всеки”.
Лорънс Фърлингети

Моето име е лунно,
звездни прашинки загатва
и причудливи цветя.

Астрологически следвам
лунния северен възел
на водолея с потока.

Знака на Марс преоткривам
и на предци въжделенията
превъплъщавам в поезия.

Древният поход от Изток
блясва над скални светилища
в пулс на небесни графити.


С НАМИ БОГ

Приветствам цялата любов
към брата нероден -
да не отлитне.

И чувствам ангелът хранител
в трудни мигове
как от небето ми помага.

Осмислям мисията си към Словото
и майчината обич
спрямо мен и моя син,
превъплътена в бъдещи съизмерения.

Поклон пред всички
генетични двойници
на границата с безграничното
и Силата,
повикана да пресъздава чудеса!


ТРЪНИ

Бели тръни
с магарешки бодли
трънен венец изплитат -
новозаветен символ
на страданието.

Пародийна корона от тръни
за изкупление на греха ни -
присмех надменен извикала
през хилядолетията.

Елипсовидни съцветия разцъфват
розови или тъмночервени -
аналог на пролятата кръв
с Божия син върху кръста
и Възнесението.


ОБЛАЦИ

Разрязват мълнии небето,
дъждовните потоци бликват
и влажен нестабилен въздух
внезапните порои носи.

Заглъхват облачните възгласи
с гърма и тътена в прибоя -
след сухия сезон в дъждовния
животът се преобразява.

И стълб от светлина сияе
сребристо или златоносно -
лъчи, преминали през капчици,
пречупвайки се ореолно.

Политат слънчевите пръски
понякога с копринен блясък -
водата има памет, трепвайки
с изображения на Бог.