ЛЕДОТОПЕНЕ
Нови стихове
ЛЕДОТОПЕНЕ
Парченца свят -
кристали лед слепен
в контур категоричен и самотен -
откъртва календарът нощ след ден…
Но си дължим един различен прочит:
Опазена в аморфната му част,
властта и да разделя и споява,
отвъд пукнатините вътре в нас
укрепва надълбоко и до здраво.
Пропаднем ли, стихът да се спаси -
плътта е предвидима.
И невярна!
Дали си победен или не си
е избор.
И урок по благодарност.
Целебна е страстта във всеки ръб,
по който се разбива гордостта ни -
с баластните товари се топят
амбиции.
По съвест да останем!
От изток хоризонтът разранен -
прелива в светлина.
И ни потапя.
Заети да изгребваме водата,
пропускаме.
… а ни растат криле.
АКВАРЕЛ
Тишината е гладка, но с твърдо сърце от гранит
и живее до кротки тръстики и край водна тепсия.
Тя не помни далечния връх между ледници скрит,
нито речните бързеи - грабещи, остри и силни.
Стигна точка безвремие. Няма мечти, за какво? -
просто слънце, вода огледална и полъх въздишащ -
съвършенство в хармония, свише дарен благослов…
… и почти изненада - изваяно в светещи нишки
водно конче - блуждаеща светла стрелка,
моли място да кацне и стоплен, гранитът приема.
Точно колкото мисъл тежи: щом потрепне с крилца,
пренаписва съдбата на цялата днешна Вселена.
СИНТЕТИКА
Тревожни нишки ни предат антените,
навиват ги в кълбото на Земята.
Прогнозата за все по-лошо време
не слиза от екрана цяло лято.
По мрежата - натрапчива реклама:
„Спасявайте света!” - и се прикачва
към облачните слоеве.
По памет
прозират Персеиди към клепачите -
във светлата им диря да се сбъдне
най-чаканата вест: че сме щастливи,
но щракне ли капанът от безсъния -
три часа до алармата с фалшива
мелодия - отказват сетивата…
Със сребърно свредло щурец пробива
синтетиката, стегнала душата.
АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПАМЕТТА
(Посветено)
Целуват се небето и земята -
възторг от нежни капки вдъхновени.
Такава е магията, с която
тактува ни дъждът стихотворения.
Изгрява чудо - трябва ли да бъде
чрез строгата наука разпознато? -
За вечно приземяване присъда
е опитът да обясним дъгата
с дифракция.
Принадлежи ни само
безкористно което сме раздали.
По локвите - не зрителна измама,
а среща с безпристрастно огледало:
Светът пораства, мерките са други,
снежинки се роят изпод клепачите…
Но предрешено е! - И фалшът губи
контури сред всеобщата прозрачност.
Под напора на думите, спасена,
греха на бреговете си познала,
ще прекатури бента в теб и в мене
епично прямотата изначална.
В едно недефинирано понятие
разтваря дълбините си Всемирът.
Изписваме го с дъх върху водата,
тя в слънчев филигран кристализира.
ПРОЯВЛЕНИЯ
Чуйте, шушне сухата трева,
сресана в посоката на вятъра.
Как навреме никой не разбра? -
не достига обич на сърцата:
Още от искрица се гаси
в долината, помнеща пожари.
Може би страхът е поносим,
ако много пъти си изгарял?
Плисвам разсъблечена душа
да избавя пясъка от жажда.
От наивност може би греша -
ветрове въздишката ми ражда.
Морав хоризонт е очертан,
пускам тетивата да го стигна.
Губят се сред есенни ята
римите, до вчера неподстригани.
Мракът се разрязва със сълза,
в болка нажежена, от недрата -
въглен, до кристален звън узрял.
Татуира светещ отпечатък
върху сетивата на света,
тихо коленичил за молитва
да спаси последната мечта.
Тя, загрята в дланите му, литва…
СПИРАЛИ
Каква целебна простота -
в мълчанието на цветята.
С цъфтежа си да възвестят
неоспоримите понятия,
криптирани върху вода…
Несъвършенство на телата
е поривът неовладян,
фотоните на светлината
в първичен израз на любов
да се преплитат във спирали.
Трансгалактичен благослов
по нишките сме разгадали -
неравноделен, в резонанс
със всички времеви портали
от тук, преди, далеч след нас…
и всеки край им е начало -
на съвършенство,
подпечатан
с уханието на цветята.
