ЕЛЕГАНТНАТА КРАДЛИВА СВРАКА
Из „Един прокурор разказва” (1969)
Тези незаслужено измъчени скромни жени! Те работят, раждат деца, създават семейната уютност и търпеливо понасят прищевките на лекомислените си мъже, които след десетина години започват да се отегчават от тяхната обич и грижи.
И ето, понякога престъпното лекомислие на техните мъже ги довежда до нашите мрачни съдебни зали, където трябва до дъно да изпият горчилката на незаслужената мъка и позор.
И сега я виждам пред очите си. Едва приключих речта си пред Върховния съд и тя се изправи - стройна, слаба, с хубави светли очи, в които блестеше влагата на безкрайна мъка. Тя протегна пребледняла нежните си треперещи ръце към мене:
- Другарю прокурор! Ами тя?.. . - олюля се и бавно се смъкна. Съседите й едва успяха да я подкрепят, за да не се сгромоляса на паркета.
Съдът преустанови заседанието си. Извиках съдебния лекар. Оказа се, че е получила тежък припадък, дължащ се на сърдечна криза. Едва след половин час дошла на себе си. След заседанието ме посети в кабинета бледа и измъчена.
- Другарю прокурор, извинете ме за случилото се. Не мислете, че исках да Ви възразя нещо. Вие бяхте прав, като настоявахте да се потвърди присъдата на окръжния съд. Исках само да Ви запитам, няма ли отговорност за такива жени, като тази, на която стана жертва нашето семейство? Преди да се свърже тя с мъжа ми, ние си живеехме добре. Ех, вярно е, напоследък той беше започнал да попийва. но все някак си я карахме. След като се свърза с нея, у дома стана ад и ето до къде ни доведе. Когато го арестуваха, научих, че тази жена опропастила преди него друг женен мъж, който сега също е в затвора, а когато се гледаше делото в окръжния съд, при мене дойде трета жена и ми се оплака, че сега същата тази жена се помъкнала с нейния мъж, който й казал, че ще поиска развод. Отчаяна, тя ме моли за съвет. Ето я там в коридора, плаче. А какъв съвет мога да й дам аз? Ако можех, аз бих спасила моя мъж, но не успях. Сега оставам с две невръстни деца на ръце и с болно сърце. До кога такива жени ще опропастяват семействата ни? Защо не вземете мерки срещу тях? Нали те именно са получили присвоените пари в подаръци и гуляи? Не защитавам мъжа си. Той трябва да си получи заслуженото по закона, но и тези долни жени трябва да получават своето. Зер ще ги остави те като крадливи свраки да скачат от едно в друго семейно гнездо и да изпиват алчно снесените там яйчица?
Бледата измъчена жена хълцаше неудържимо. Срам, мъка и отчаяние разкъсваха изтерзаната й душа. Но там кипеше и един основателен протест.
Поуспокоих я, доколкото това бе възможно, и се осведомих за адреса на „крадливата сврака”, като я уверих, че и тя ще си получи заслуженото.
Наредих бързо разследване. Оказа се, че въпросната личност наистина е опропастила двама мъже, които сега бяха в затвора, и е завързала връзки с друг служител, който също боравел с държавни средства и когото често виждали с нея из разни заведения в съмнителни компании.
След една седмица по моя покана жената се яви при мене. Елегантна, изкусно гримирана, дръзка и вулгарна, тя седеше насреща ми със самочувствието на жена, свикнала да съблазнява лекомислените мъже.
- Аз съм свободна жена и мога сама да избирам приятелите си. Нали казвате, че у нас има пълна свобода?… Мога ли да запуша? - и тя извади скъпа табакера и цигаре.
- Не. Тук не се пуши.
- Жалко - усмихна се тя презрително.
- Защо?
- Щях да Ви предложа една ароматична египетска цигара - отвърна тя, като прибра табакерата и цигарето си в елегантната чанта и ми се усмихна предизвикателно.
- Благодаря. Пушенето ми е противно. Казвате, че сте била свободна жена?
- Да, и малко ме интересува какво ще мислят другите за мене.
- Но трябва да знаете, че свободата, която съществува у нас, съвсем не Ви позволява да вършите престъпления. С нашия морал може да не се съобразявате, това си е за Ваша сметка, но с нашите закони сте длъжна да се съобразявате.
- Че какво престъпление съм извършила? Аз бях сама любовница на тези мъже. То ми обещаваха, че ще се оженят за мене. Нали и аз имам право на съпруг като другите жени. Така ми каза и моят адвокат.
- Значи преди да дойдете тук, сте се консултирали вече и с адвоката си? Когато Ви освободят, кажете на адвоката си, че горчиво Ви е заблудил.
- Само не ме заплашвайте! И други, много по-големи от Вас, са се опитвали да ме заплашват, но горещо са се опарвали - и тя се опита да ме изгледа високомерно, но забелязах, че в дъното на котешките й очи пламна искрата на страха.
- Ами как ще обясните обстоятелството, че от години не работите нищо, а живеете доста охолно? С какви средства поддържате Вашата елегантност, която е така… очебиеща?
- Това си е моя лична работа - отвърна нахално тя,
- Там е работата, че това не е само Ваша „лична работа”, а и наша - на прокуратурата.
- Откъде-накъде? Вие за какво ме извикахте, мога ли да зная? Защо не карате направо? Бихме могли да се разберем с две думи - и тя оправи и без това разголеното си деколте.
- Точно това предлагам и аз. Ако обичате, попълнете този формуляр: име, презиме и дата на раждането. Къде сте родена, имате ли родители? С какво се занимават? Омъжена ли сте или разведена, точен адрес… - и аз й подадох протокола за разпит.
Тя ме стрелна злобно със зеленикавите си очи, без да поеме листа.
- Ще ми платите скъпо за тази лоша шега!…
След един час напусна кабинета ми с наведена глава, съпроводена от един следовател от милицията.
Бях вече възбудил срещу нея наказателно преследване за съучастие чрез подбудителство и помагачество в извършените присвоявания на държавно имущество от осъдените вече двама нейни бивши любовници, за които тя говореше с онова вулгарно безразличие, с каквото говорят продажните жени за случайните си любовници.
При това й определих, като мярка за неотклонение от следствие и съд - „задържане под стража”, и я предадох на следователя, за да довърши следствието.
След два месеца съдът я осъди на две години затвор за укривателство по чл. 200 от действуващия тогава Наказателен кодекс
Така елегантната крадлива сврака получи поне отчасти заслуженото наказание. Дали си е взела от това поука, не зная…
