ЛЮБОВ
Ти се връщаш, малко уморена -
по косите ти железен прах блести…
Светят пак очите ти, Елена,
и гласът ти радостно звънти.
Сядаш и отново си припомняш
шумния завод и твоя цех…
Чувствам как щастливо, неспокойно,
бие, мила, твоето сърце.
Казват, че в семейството не може
да са светли, ясни всички дни,
че животът е суров и сложен -
любовта ни той ще затъмни.
Казват, че с годините отлита,
в пепел се превръща любовта,
че угасва пламъкът в очите
и досада сменя нежността.
Нека казват.
Вярвам аз, Елена,
любовта ни с дните ще расте.
Любовта ни е в труда родена,
затова не може да умре.
1951
